Неудобната тема за ранната хомосексуалност

Време е да игнорираме медийните, модните и политически провокации по темата и да се изправим пред някои факти за хомосексуалността:

Нека уточним, че сексуалната ориентация се определя от емоционално, романтично или сексуално привличане към жена, мъж, или към двата пола. Това може да се случи и преди пубертета. Ако детето сподели, че се чувства объркано, се препоръчва да поговори с добър детски психолог, за да може да изясни и назове емоциите си. Нека имаме предвид, че момчетата по-трудно разбират и преработват чувствата си.

Колкото и да искаме нещата да са прости, в хомосексуалността няма нищо физиологическо, тя е психологически и подсъзнателен феномен, не е доброволно, а знаем, че дълбоките желания не се командват.

Сигурно звучи парадоксално, но някои деца могат могат да бъдат подтикнати от малки в тази насока от враждебно поведение на бащата спрямо женствеността при момчетата, или обратно, мъжествеността при момичетата.

Да бъдеш хомосексуалист, всъщност е трудно. За младия човек, тревога будят въпроси от типа: “Това за цял живот ли е?”, “На кой да споделя?”, “Как ще намеря любов?”. В някои общности, допълнително напрежение носи традицията за по-ранен брак, където момчето с различна сексуална ориентация е под натиска и очакванията на роднини и съседи.

Редица семейства преживяват сътресение, притеснявайки се за сексуалната ориентация на детето си, но нека това не се бърка със сексуална активност. Много момчета преминават през тази фаза латентно, неосъзнато, като процес на израстването, без необходимост от работа с психотерапевт или други специалисти. Други пък могат да имат мимолетни влечения. Нека не определяме това като проблем и нещо, в което да се задълбава.

Някои млади хора, може да са преживяли интимни отношения с човек от същия пол, без да определят себе си като хомосексуалисти. Това обикновено се свързва с юношеството, което е характерно с експериментиране или “живот по ръба на бръснача”.

Различната сексуална ориентация, понякога води до самота, отчаяни дни, когато човек се опитва да се нагоди и намери себе си в един свят, който счита за враждебен. Страховете и обвиненията на близките, само биха подсилили всичко, за това често научават последни. Отхвърлянето само засилва нарцистичното поведение и може да доведе до затваряне в себе си.

В много случаи, при хората с различна сексуална ориентация е изострен страхът от смъртта. Той е естествен отговор на ограничения шанс за поколение по общоприетия начин. Изграждат се множество сублимации, за да се избегне нещастието. Терапия с психолог би помогнал в този случай за минимизиране на дискомфорта.

Мнозина се опитват да се “излекуват”, някои дори успяват с много усилия и лишения, например, чрез психоанализа. Но има ли причина да страдат? А и ние все още не знаем всичко за хомосексуалността.

Ситуацията много се промени през последните години, вече нещата не изглеждат толкова страшни. Въпреки това, нека не принизяваме трудностите и неувереността на младите хора в индустрия или политика.

Важно е родителите да имат адекватна информация за сексуалното съзряване и идентификация на децата си, за да бъдат разбиращи и подкрепящи, като осигуряват здравословна психическа атмосфера, защитена от страхове, лъжи и недоизказани изречения.

Вашият коментар